Постинг
22.01.2020 23:03 -
Една невероятна история
Автор: stonecoldlita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 120 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2020 23:07
Прочетен: 120 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 22.01.2020 23:07
САРМ
Умираща Планета
Гърмежи се чуваха от всички посоки, земята беше осеяна с отломки и развалини. Някогашният пълен с живот град беше потънал в небитието. Пожари горяха в далечината и осветяваха тъмното надвиснало небе. Шепата оцелели не бяха виждали слънцето от седмици. Мабо и Хрили бяха на последната си обиколка над града в търсене на оцелели.
- Хрили обади се чуваш ли ме?-гласът на Мабо проехтя на интеркома.
- Високо и ясно, какво има?
- Засичам нещо на два метра дълбочина на топлинния скенер, ти засичаш ли го ? Дали са оцелели? Отивам да проверя.
- Зад теб съм Мабо .
Направиха бърза маневра и се стрелнаха надолу. Опитвайки се да стигнат по най-бързия начин до мястото което им сочеше радара, нямаха време за губене . Няколко минути по късно кацнаха върху руините и след миг вече тичаха сред развалините.
Пело беше сам в контролния център. Взираше се невярващо в мониторите...не,не можеше да е истина сигурно данните бяха грешни, трябваше да провери отново. На бързо въведе координатите и зачака, секунди по късно сигнала за завършените изчисления дойде и той побърза да го отвори. Отново същото , но как беше възможно. Огромен метеорит се движеше към тях не беше грешка в системата. Със скоростта с която се движеше щеше да ги достигне след около 2 години. Той прехвърли данните на джобния си компютър и излетя от контролния център, трябваше да уведоми директора час по скоро. Заслиза по стълбите, имаше чувството че нямат край. Четири нива по надолу бе разположен офисът на директора. В нормална ситуация Пело би почукал на вратата , но не и днес, не днес нямаше време за формалности и спазване на протокола, поколеба се само за миг натисна дръжката на вратата и връхлетя в офиса. Директора Мабо не бе сам там беше и неговият помощник Хрили . Изгледаха изумено Пело, но преди някой от тях да успее да каже каквото и да било Пело посочи монитора на джобният си компютър и почти без дъх им каза:
- Изправени сме пред най-голямото бедствие в Сарминската история...Към нас лети метеорит и сблъсъка с него е неизбежен! Няколко секунди им отне да осъзнаят какво им бе казал главният изследовател .
- Сигурен ли си в това? Данните проверени ли са?- попита Мабо.
- Да сър проверени са . Какво ще правим сър? - каза Пело
- Хрили веднага свикай среща с краля и Камарата на съветниците, кажи им че въпроса не търпи отлагане. Трябва час по скоро да решим какво ще правим. А сега ме оставете.- каза тихо директора.
Когато остана сам Мабо включи компютъра си и въведе даните които току що му бе дал главният му изследовател. Нямаше грешка в изчисленията бяха направени перфектно, но как не са го забелязали до сега, в това нямаше никаква логика. Реши да направи нови изчисления и да извади снимка на приближаващият метеорит, трябваше да изчисли масата му за да знае какви щяха да бъдат щетите от предстоящия сблъсък. Въведе координатите на мястото където бяха засекли метеорита и направи снимка, но колкото повече я увеличаваше толкова по изумен беше. Това не бе метероит...не...дявол да го вземе това беше планета...при това огромна, два пъти колкото Сарм. Натисна няколко бутона и компютъра начерта 3 възможни траектории на планетата, ако бе метеорит щеше да се движи в права линия , но това тук променяше всичко. Всяка от възможните траектории на приближаващата планета гигант беше в опасна близост до Сарм. Това беше катастрофа. Би могъл да се справи с всичко както го бе правил толкова ловко до сега с бунтовниците и техните непрестанни опити да свалят краля. Беше невероятен тактик и знаеше кое е най доброто в отбраната и опазването на мира, но как щеше да се справи с това. Мътните да го вземат от къде се бе появила тази планета и как изобщо бе възможно това! Предстоеше му най трудната и невъзможна задача , а нямаше представа какво да прави . Той директора на Въздушна отбрана на който всички разчитаха. Отпусна се тежко в стола си , трябваше да помисли. Остана така няколко минути, реши да действа както винаги. Набра нещо на бързо на компютъра, изпрати го до всичките си служители. Трябваше да се действа веднага.
2.
До конференцията оставаха по-малко от петнадесет минути. Мабо беше зад бюрото си и подреждаше последните получени данни за приближаващата планета Х . Още не и бяха дали име, тя беше непозната за тях и от къде се бе появила също си оставаше загадка. Той стана от стола и реши да отиде да се освежи в тоалетната. Застана пред умивалника и се взря в огледалото. Не беше спал повече от денонощие и това личеше. Беше на тридесет и девет добре сложен, но по нисък от познатите си мъже. Повечето бяха по три метра, а някой достигаха три метра и половина, а той бе едва два и седемдесет. Имаше тъмно сива кожа като всички на неговата възраст. В младостта си Сармианците бяха с бледо синкава кожа, почти прозрачна, но с течение на времето тя потъмняваше и добиваше метален цвят. Огледално черните му очи сега бяха мътни и уморени. Прокара пръсти по кожата на главата си , все още не знаеше какво точно да прави, но беше готов дори на невъзможното за да спаси Сарм. Трябваше на всяка цена планетата да оцелее, това беше неговият дом и той беше посветил живота си на него. Погледна часовника си, оставаха по малко от пет минути до началото на конференцията, Мабо набързо събра документите от бюрото и се запъти към залата. След минута бе вече вътре, там го чакаше помощника му Хрили. Всеки момент на монитора щяха да се включат краля и камарата на съветниците.
- Е приятелю решихте ли точно как ще …
Преди Хрили да успее да довърши екраните светнаха, видео връзката бе осъществена.
- Директор Мабо кажете ни какво е толкова спешно че не можеше да чака? Нима не знаете че в момента имаме куп проблеми за решаване с бунтовниците? Дано не е поредната излишна врява свързана с новия ви проект за междугалактически скокове. Нямаме време за това когато сме затънали в проблеми! - каза Краля
- Уверявам ви че това което ще ви съобщя не търпи отлагане и проблемите с бунтовниците ще ви се сторят дребни и незначителни в сравнение с грозящата ни опасност….
- Е хайде хайде кажете най-после какво е толкова спешно?! - измърмори отегчено първият съветник на Краля, Търли. Мабо зареди данните на платформата за да могат всички да видят това което престоеше да им съобщи.
- Господа изправени сме пред най-голямата заплаха в Сарминската история, след малко по-малко от две години ще бъдем ударени от огромна планета отклонила се от своята орбита и движеща се право към нас. Все още не знаем как се е случило това. Трябва час по скоро да изпратим екип на място за да разберем подробности и да решим какво да правим, защото ударът е неизбежен….
- Как така планета!? - попита Краля .
Следва продължение....
Умираща Планета
Гърмежи се чуваха от всички посоки, земята беше осеяна с отломки и развалини. Някогашният пълен с живот град беше потънал в небитието. Пожари горяха в далечината и осветяваха тъмното надвиснало небе. Шепата оцелели не бяха виждали слънцето от седмици. Мабо и Хрили бяха на последната си обиколка над града в търсене на оцелели.
- Хрили обади се чуваш ли ме?-гласът на Мабо проехтя на интеркома.
- Високо и ясно, какво има?
- Засичам нещо на два метра дълбочина на топлинния скенер, ти засичаш ли го ? Дали са оцелели? Отивам да проверя.
- Зад теб съм Мабо .
Направиха бърза маневра и се стрелнаха надолу. Опитвайки се да стигнат по най-бързия начин до мястото което им сочеше радара, нямаха време за губене . Няколко минути по късно кацнаха върху руините и след миг вече тичаха сред развалините.
Пело беше сам в контролния център. Взираше се невярващо в мониторите...не,не можеше да е истина сигурно данните бяха грешни, трябваше да провери отново. На бързо въведе координатите и зачака, секунди по късно сигнала за завършените изчисления дойде и той побърза да го отвори. Отново същото , но как беше възможно. Огромен метеорит се движеше към тях не беше грешка в системата. Със скоростта с която се движеше щеше да ги достигне след около 2 години. Той прехвърли данните на джобния си компютър и излетя от контролния център, трябваше да уведоми директора час по скоро. Заслиза по стълбите, имаше чувството че нямат край. Четири нива по надолу бе разположен офисът на директора. В нормална ситуация Пело би почукал на вратата , но не и днес, не днес нямаше време за формалности и спазване на протокола, поколеба се само за миг натисна дръжката на вратата и връхлетя в офиса. Директора Мабо не бе сам там беше и неговият помощник Хрили . Изгледаха изумено Пело, но преди някой от тях да успее да каже каквото и да било Пело посочи монитора на джобният си компютър и почти без дъх им каза:
- Изправени сме пред най-голямото бедствие в Сарминската история...Към нас лети метеорит и сблъсъка с него е неизбежен! Няколко секунди им отне да осъзнаят какво им бе казал главният изследовател .
- Сигурен ли си в това? Данните проверени ли са?- попита Мабо.
- Да сър проверени са . Какво ще правим сър? - каза Пело
- Хрили веднага свикай среща с краля и Камарата на съветниците, кажи им че въпроса не търпи отлагане. Трябва час по скоро да решим какво ще правим. А сега ме оставете.- каза тихо директора.
Когато остана сам Мабо включи компютъра си и въведе даните които току що му бе дал главният му изследовател. Нямаше грешка в изчисленията бяха направени перфектно, но как не са го забелязали до сега, в това нямаше никаква логика. Реши да направи нови изчисления и да извади снимка на приближаващият метеорит, трябваше да изчисли масата му за да знае какви щяха да бъдат щетите от предстоящия сблъсък. Въведе координатите на мястото където бяха засекли метеорита и направи снимка, но колкото повече я увеличаваше толкова по изумен беше. Това не бе метероит...не...дявол да го вземе това беше планета...при това огромна, два пъти колкото Сарм. Натисна няколко бутона и компютъра начерта 3 възможни траектории на планетата, ако бе метеорит щеше да се движи в права линия , но това тук променяше всичко. Всяка от възможните траектории на приближаващата планета гигант беше в опасна близост до Сарм. Това беше катастрофа. Би могъл да се справи с всичко както го бе правил толкова ловко до сега с бунтовниците и техните непрестанни опити да свалят краля. Беше невероятен тактик и знаеше кое е най доброто в отбраната и опазването на мира, но как щеше да се справи с това. Мътните да го вземат от къде се бе появила тази планета и как изобщо бе възможно това! Предстоеше му най трудната и невъзможна задача , а нямаше представа какво да прави . Той директора на Въздушна отбрана на който всички разчитаха. Отпусна се тежко в стола си , трябваше да помисли. Остана така няколко минути, реши да действа както винаги. Набра нещо на бързо на компютъра, изпрати го до всичките си служители. Трябваше да се действа веднага.
2.
До конференцията оставаха по-малко от петнадесет минути. Мабо беше зад бюрото си и подреждаше последните получени данни за приближаващата планета Х . Още не и бяха дали име, тя беше непозната за тях и от къде се бе появила също си оставаше загадка. Той стана от стола и реши да отиде да се освежи в тоалетната. Застана пред умивалника и се взря в огледалото. Не беше спал повече от денонощие и това личеше. Беше на тридесет и девет добре сложен, но по нисък от познатите си мъже. Повечето бяха по три метра, а някой достигаха три метра и половина, а той бе едва два и седемдесет. Имаше тъмно сива кожа като всички на неговата възраст. В младостта си Сармианците бяха с бледо синкава кожа, почти прозрачна, но с течение на времето тя потъмняваше и добиваше метален цвят. Огледално черните му очи сега бяха мътни и уморени. Прокара пръсти по кожата на главата си , все още не знаеше какво точно да прави, но беше готов дори на невъзможното за да спаси Сарм. Трябваше на всяка цена планетата да оцелее, това беше неговият дом и той беше посветил живота си на него. Погледна часовника си, оставаха по малко от пет минути до началото на конференцията, Мабо набързо събра документите от бюрото и се запъти към залата. След минута бе вече вътре, там го чакаше помощника му Хрили. Всеки момент на монитора щяха да се включат краля и камарата на съветниците.
- Е приятелю решихте ли точно как ще …
Преди Хрили да успее да довърши екраните светнаха, видео връзката бе осъществена.
- Директор Мабо кажете ни какво е толкова спешно че не можеше да чака? Нима не знаете че в момента имаме куп проблеми за решаване с бунтовниците? Дано не е поредната излишна врява свързана с новия ви проект за междугалактически скокове. Нямаме време за това когато сме затънали в проблеми! - каза Краля
- Уверявам ви че това което ще ви съобщя не търпи отлагане и проблемите с бунтовниците ще ви се сторят дребни и незначителни в сравнение с грозящата ни опасност….
- Е хайде хайде кажете най-после какво е толкова спешно?! - измърмори отегчено първият съветник на Краля, Търли. Мабо зареди данните на платформата за да могат всички да видят това което престоеше да им съобщи.
- Господа изправени сме пред най-голямата заплаха в Сарминската история, след малко по-малко от две години ще бъдем ударени от огромна планета отклонила се от своята орбита и движеща се право към нас. Все още не знаем как се е случило това. Трябва час по скоро да изпратим екип на място за да разберем подробности и да решим какво да правим, защото ударът е неизбежен….
- Как така планета!? - попита Краля .
Следва продължение....
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ...
Филип Димитров е роден от първа братовче...
„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ...
Филип Димитров е роден от първа братовче...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив
